tamnokoska (Карина Кирова) tamnokoska (Карина Кирова)
1 78
15 oct 2006, 12:50

И сънувам ли,сънувам...

  Poesía
1.1K 0 5
Не спя!
Не желая пак тебе да сънувам.
Крещя,
но никой не ме чува.
Кървя,
но няма кой раните да излекува.
Заспивам.
Нямам сили вече да будувам.
Не крещя,
а тихичко сънувам.
Продължавам да кървя,
но на болката от раните
вече не робувам.
И сънувам ли,сънувам.
В този свят не съществувам.
И отказвам да робувам
на болка и сълзи.
Само в съня си съществувам,
единствено когато теб целувам.
И сънувам ли,сънувам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0