И сънувам ли,сънувам...
Не спя!
Не желая пак тебе да сънувам.
Крещя,
но никой не ме чува.
Кървя,
но няма кой раните да излекува.
Заспивам.
Нямам сили вече да будувам.
Не крещя,
а тихичко сънувам.
Продължавам да кървя,
но на болката от раните
вече не робувам.
И сънувам ли,сънувам.
В този свят не съществувам.
И отказвам да робувам
на болка и сълзи.
Само в съня си съществувам,
единствено когато теб целувам.
И сънувам ли,сънувам...
Не желая пак тебе да сънувам.
Крещя,
но никой не ме чува.
Кървя,
но няма кой раните да излекува.
Заспивам.
Нямам сили вече да будувам.
Не крещя,
а тихичко сънувам.
Продължавам да кървя,
но на болката от раните
вече не робувам.
И сънувам ли,сънувам.
В този свят не съществувам.
И отказвам да робувам
на болка и сълзи.
Само в съня си съществувам,
единствено когато теб целувам.
И сънувам ли,сънувам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Карина Кирова Всички права запазени
