Oct 15, 2006, 12:50 PM
И сънувам ли,сънувам...
Не спя!
Не желая пак тебе да сънувам.
Крещя,
но никой не ме чува.
Кървя,
но няма кой раните да излекува.
Заспивам.
Нямам сили вече да будувам.
Не крещя,
а тихичко сънувам.
Продължавам да кървя,
но на болката от раните
вече не робувам.
И сънувам ли,сънувам.
В този свят не съществувам.
И отказвам да робувам
на болка и сълзи.
Само в съня си съществувам,
единствено когато теб целувам.
И сънувам ли,сънувам...
Не желая пак тебе да сънувам.
Крещя,
но никой не ме чува.
Кървя,
но няма кой раните да излекува.
Заспивам.
Нямам сили вече да будувам.
Не крещя,
а тихичко сънувам.
Продължавам да кървя,
но на болката от раните
вече не робувам.
И сънувам ли,сънувам.
В този свят не съществувам.
И отказвам да робувам
на болка и сълзи.
Само в съня си съществувам,
единствено когато теб целувам.
И сънувам ли,сънувам...
© Карина Кирова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Гиги благодаря ти.Мнението ти значи много за мен
-
Благодаря ви за милите думи
-
Хубав стих ...
Но нека е на сън и на яве.
Поздрав и усмивка. -
Малко е тъжно само в съня си да съществуваш
Но стихото е хубаво! -
"Само в съня си съществувам,
единствено когато теб целувам.
И сънувам ли,сънувам..."
Сънувай тъмнокоске!
Този сън е чудесен!
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
