Роби (Роберт)
511 3523
12 янв. 2019 г., 09:59  

И същите сме, и не сме 

  Поэзия
727 11 15

Дъждът притихва бавно зад прозореца

и капките приличат на сълзи.

Ветрец изтръска клоните на ореха,

далечен гръм просторът отрази.

 

Лицата си  от любопитни скривахме

и мракът бе от всичко най-желан,

когато идвахме и си отивахме

от пазещия тайната  таван.

 

И лудвахме от думички отронени

при ласките ни след любовен глад.

Затваряхме милувките във спомени,

не се обръщахме ни миг назад.

 

И страстите оставаха заключени

в очакване на  следващия път.

От утре няма да е нужен  ключът ни,

не ще ни трябва  и любовен  кът.

 

На входа мълчаливо се разделяме.

Навън е мрак и вече не вали.

Един във друг за сетен път се вглеждаме.

И същите сме, и не сме, нали?

 

Заключваме във миналото  страстите,

разделяме се с  "нашия"  таван,

а ключа  хвърляме във храстите.

Но сенките ни  ще живеят там!...

 

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??