Дъждът притихва бавно зад прозореца
и капките приличат на сълзи.
Ветрец изтръска клоните на ореха,
далечен гръм просторът отрази.
Лицата си от любопитни скривахме
и мракът бе от всичко най-желан,
когато идвахме и си отивахме
от пазещия тайната таван.
И лудвахме от думички отронени
при ласките ни след любовен глад.
Затваряхме милувките във спомени,
не се обръщахме ни миг назад. ...