И тая нощ съм пак сама,
прегръщам тъмнината...
И тая нощ аз пак не спя,
говоря си със тишината...
И тая нощ аз пак те търся,
там някъде в празнотата...
И тая нощ пак само тебе искам,
да усетя топлината...
И тая нощ аз пак за тебе плача,
а в мен гори тъгата...
И тая нощ аз пак усещам,
как с теб изгубвам мен самата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Стоянова Все права защищены
Понякога...но самотата и губенето имат своите добри страни,може би...Например намирането 
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
