May 7, 2009, 2:55 AM

И тая нощ...

  Poetry » Other
958 0 3

 

И тая нощ съм пак сама,

прегръщам тъмнината...

И тая нощ аз пак не спя,

говоря си със тишината...

 

И тая нощ аз пак те търся,

там някъде в празнотата...

И тая нощ пак само тебе искам,

да усетя топлината...

 

И тая нощ аз пак за тебе плача,

а в мен гори тъгата...

И тая нощ аз пак усещам,

как с теб изгубвам мен самата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...