6 янв. 2017 г., 07:22  

Че кой у нас пък днес чете?...

617 1 5

Е, как, кажете ми, да пиша?
Ще срещна някой баш-поет...
Ми аз пред него ще издишам
кат` спукан плондер - от съклет.

Ще ме погледне тъй, накриво,
ще изпухти веднъж и дваж,
сърцето ми, горкото, ще се свива...
А ще ми трябва и кураж!...

Чети! - ми викат. Да не се изложа!
Че кой у нас пък днес чете?
Надраскай там я стихчета, я проза,
и тичай да ги издадеш...

На вас, но тайно, ще  призная -
събрал съм малко стиховце...
Едно книжле да спретна си мечтая -
за хората - от мене!... От сърце!

Но ако, недай си, Боже,
ме срещне този строг  поет,
с бастуна може и да ме наложи,
че ха - отзад!, че ха - отпред?!

Пък, ако кресне  гръмогласно:
"И ти ли, и ти ли дращиш стихове?..."
ще трябва да се бяга, то е ясно...

Ей, пуста завист!...Ще ни изяде!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

    В книгата си "Път през годините",  Константин Константинов цитира откъс от спомен на Димитър Подвързачов, публикуван по случай годишнина от смъртта на Пенчо Славейков:

   "Бях виждал много пъти на улицата типичната фигура на тоя полупрегърбен човек с неизбежната патерица и бях се опитвал да загледна плахо в тия черни и пронизливи очи. Да, очите у него бяха особени. Но беше ме страх. Изпитвах едва ли не благоговеен трепет. И - нека си го кажа - струваше ми се, разбира се, съвсем напразно,че той ме знае кой съм и че като ме съзре, ще дигне патерицата към мене и ще каже:
- И ти ли, и ти ли дращиш стихове?..."

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, приятели, че отново надникнахте тук!...
  • Много остроумно! Браво! А напомнянето за великолепния и мъдър, но позабравен Константин Константинов, ми хареса много и ме изпълни с радост, че има още много хора у нас, които ценят нашата превъзходна литература от преди и след преврата от 9.IX. 1944 !
  • Който го е страх да бяга! С Еси, поздрави!
  • В присъщия ти хумористичен стил, пак ни караш да се замислим. Но за тебе, Роби, няма страшно. Пиши, пиши на воля! Поздрави!
  • Вярно е Роби, ще ни срещне Някой ПОЕТ и къде ще се криеме тогава жална ни майка. Аз затова гледам да пиша по-малко та белким мина метър.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...