Че кой у нас пък днес чете?...
Е, как, кажете ми, да пиша?
Ще срещна някой баш-поет...
Ми аз пред него ще издишам
кат` спукан плондер - от съклет.
Ще ме погледне тъй, накриво,
ще изпухти веднъж и дваж,
сърцето ми, горкото, ще се свива...
А ще ми трябва и кураж!...
Чети! - ми викат. Да не се изложа!
Че кой у нас пък днес чете?
Надраскай там я стихчета, я проза,
и тичай да ги издадеш...
На вас, но тайно, ще призная -
събрал съм малко стиховце...
Едно книжле да спретна си мечтая -
за хората - от мене!... От сърце!
Но ако, недай си, Боже,
ме срещне този строг поет,
с бастуна може и да ме наложи,
че ха - отзад!, че ха - отпред?!
Пък, ако кресне гръмогласно:
"И ти ли, и ти ли дращиш стихове?..."
ще трябва да се бяга, то е ясно...
Ей, пуста завист!...Ще ни изяде!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
