Роби (Роберт)
511 3486
6.01.2017 г., 7:22 ч.  

Че кой у нас пък днес чете?... 

  Поезия » Хумористична
455 1 5

Е, как, кажете ми, да пиша?
Ще срещна някой баш-поет...
Ми аз пред него ще издишам
кат` спукан плондер - от съклет.

Ще ме погледне тъй, накриво,
ще изпухти веднъж и дваж,
сърцето ми, горкото, ще се свива...
А ще ми трябва и кураж!...

Чети! - ми викат. Да не се изложа!
Че кой у нас пък днес чете?
Надраскай там я стихчета, я проза,
и тичай да ги издадеш...

На вас, но тайно, ще  призная -
събрал съм малко стиховце...
Едно книжле да спретна си мечтая -
за хората - от мене!... От сърце!

Но ако, недай си, Боже,
ме срещне този строг  поет,
с бастуна може и да ме наложи,
че ха - отзад!, че ха - отпред?!

Пък, ако кресне  гръмогласно:
"И ти ли, и ти ли дращиш стихове?..."
ще трябва да се бяга, то е ясно...

Ей, пуста завист!...Ще ни изяде!...

© Роберт Всички права запазени

    В книгата си "Път през годините",  Константин Константинов цитира откъс от спомен на Димитър Подвързачов, публикуван по случай годишнина от смъртта на Пенчо Славейков:

   "Бях виждал много пъти на улицата типичната фигура на тоя полупрегърбен човек с неизбежната патерица и бях се опитвал да загледна плахо в тия черни и пронизливи очи. Да, очите у него бяха особени. Но беше ме страх. Изпитвах едва ли не благоговеен трепет. И - нека си го кажа - струваше ми се, разбира се, съвсем напразно,че той ме знае кой съм и че като ме съзре, ще дигне патерицата към мене и ще каже:
- И ти ли, и ти ли дращиш стихове?..."

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, приятели, че отново надникнахте тук!...
  • Много остроумно! Браво! А напомнянето за великолепния и мъдър, но позабравен Константин Константинов, ми хареса много и ме изпълни с радост, че има още много хора у нас, които ценят нашата превъзходна литература от преди и след преврата от 9.IX. 1944 !
  • Който го е страх да бяга! С Еси, поздрави!
  • В присъщия ти хумористичен стил, пак ни караш да се замислим. Но за тебе, Роби, няма страшно. Пиши, пиши на воля! Поздрави!
  • Вярно е Роби, ще ни срещне Някой ПОЕТ и къде ще се криеме тогава жална ни майка. Аз затова гледам да пиша по-малко та белким мина метър.
Предложения
: ??:??