6 ene 2017, 7:22 2019-07-24T06:00:31+03:00

Че кой у нас пък днес чете?...

Poesía » De humor

618 1 5

Е, как, кажете ми, да пиша?
Ще срещна някой баш-поет...
Ми аз пред него ще издишам
кат` спукан плондер - от съклет.

Ще ме погледне тъй, накриво,
ще изпухти веднъж и дваж,
сърцето ми, горкото, ще се свива...
А ще ми трябва и кураж!...

Чети! - ми викат. Да не се изложа!
Че кой у нас пък днес чете?
Надраскай там я стихчета, я проза,
и тичай да ги издадеш...

На вас, но тайно, ще призная -
събрал съм малко стиховце...
Едно книжле да спретна си мечтая -
за хората - от мене!... От сърце!

Но ако, недай си, Боже,
ме срещне този строг поет,
с бастуна може и да ме наложи,
че ха - отзад!, че ха - отпред?!

Пък, ако кресне гръмогласно:
"И ти ли, и ти ли дращиш стихове?..."
ще трябва да се бяга, то е ясно...

Ей, пуста завист!...Ще ни изяде!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

В книгата си "Път през годините", Константин Константинов цитира откъс от спомен на Димитър Подвързачов, публикуван по случай годишнина от смъртта на Пенчо Славейков:

"Бях виждал много пъти на улицата типичната фигура на тоя полупрегърбен човек с неизбежната патерица и бях се опитвал да загледна плахо в тия черни и пронизливи очи. Да, очите у него бяха особени. Но беше ме страх. Изпитвах едва ли не благоговеен трепет. И - нека си го кажа - струваше ми се, разбира се, съвсем напразно,че той ме знае кой съм и че като ме съзре, ще дигне патерицата към мене и ще каже:
- И ти ли, и ти ли дращиш стихове?..."

Comentarios

Роби (Роберт)

Благодаря ви, приятели, че отново надникнахте тук!...

2017-01-07T07:15:59+02:00
Bezzhichen (Безжичен)

Много остроумно! Браво! А напомнянето за великолепния и мъдър, но позабравен Константин Константинов, ми хареса много и ме изпълни с радост, че има още много хора у нас, които ценят нашата превъзходна литература от преди и след преврата от 9.IX. 1944 !

2017-01-06T16:37:52+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Който го е страх да бяга! С Еси, поздрави!

2017-01-06T13:16:31+02:00
Веси_Еси (Еси)

В присъщия ти хумористичен стил, пак ни караш да се замислим. Но за тебе, Роби, няма страшно. Пиши, пиши на воля! Поздрави!

2017-01-06T11:13:25+02:00
ico1_all (Христо Паничаров)

Вярно е Роби, ще ни срещне Някой ПОЕТ и къде ще се криеме тогава жална ни майка. Аз затова гледам да пиша по-малко та белким мина метър.

2017-01-06T09:12:24+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0