И тръгнахме жените на гурбет
,,Жените заминават на гурбет'' А. Калчев
И тръгнахме жените на гурбет...
За визи се редихме по опашки,
с надеждата за мъничко късмет
с по трийсет гроша в саковете прашни.
Не бяха наш'та плата за Христос -
не сме предали никого и нищо!
Но щом синът ти малък тръгне бос,
и срам, и гордост губят своя смисъл.
Заминахме жените на гурбет...
Започнахме от нищото. Във Ада.
Но щом синът, обут, върви напред,
не те гори, а топли твойта клада.
Запазила във себе си Христос,
любов раздаваш, тя е твойта същност.
И в чуждото пред теб лежи въпрос:
или залюбваш всичко, или съхнеш.
Останахме жените на гурбет...
С пети, в земята чуждата вкопани,
с очи, стаили родното небе.
А времето изтича с любовта ни.
Предател ли съм или съм герой?
Загубих ли, печелейки в разлъка?
Синът (щастлив!), пое по пътя свой.
Останалото е любов. И мъка.
© Петя Божилова Все права защищены
Пламена, благодаря!
Ани, радвам се, че ти е харесал!
Ивонче, благодаря, за финала е рано още
Елице, благодаря за милите думи!
Сеси, благодаря ти!
Доче, винаги с наслада чета твоите коментари, толкова са красиви и чувствени!
Мартина, изстрадано е от хиляди...
Вале, истината тук е такава, мила.
Василе, благодаря ти! Има всякакви между нас, но огромното мнозинство са такива като лирическата.
Кате, Кате...
Красимире, благодаря ти! Поздрави!
Жанет, много бих дала да не е, но уви...
Вики, благодаря ти!
Благодаря за оценката, Боби!
Биляна, благодаря ти!
И аз се радвам, че си се отбил, Пепър! Благодаря ти.