И тръгнахме жените на гурбет
И тръгнахме жените на гурбет
,,Жените заминават на гурбет'' А. Калчев
И тръгнахме жените на гурбет...
За визи се редихме по опашки,
с надеждата за мъничко късмет
с по трийсет гроша в саковете прашни.
Не бяха наш'та плата за Христос -
не сме предали никого и нищо!
Но щом синът ти малък тръгне бос,
и срам, и гордост губят своя смисъл.
Заминахме жените на гурбет...
Започнахме от нищото. Във Ада.
Но щом синът, обут, върви напред,
не те гори, а топли твойта клада.
Запазила във себе си Христос,
любов раздаваш, тя е твойта същност.
И в чуждото пред теб лежи въпрос:
или залюбваш всичко, или съхнеш.
Останахме жените на гурбет...
С пети, в земята чуждата вкопани,
с очи, стаили родното небе.
А времето изтича с любовта ни.
Предател ли съм или съм герой?
Загубих ли, печелейки в разлъка?
Синът (щастлив!), пое по пътя свой.
Останалото е любов. И мъка.
© Петя Божилова All rights reserved.
