И тръгнахме жените на гурбет
И тръгнахме жените на гурбет
,,Жените заминават на гурбет'' А. Калчев
И тръгнахме жените на гурбет...
За визи се редихме по опашки,
с надеждата за мъничко късмет
с по трийсет гроша в саковете прашни.
Не бяха наш'та плата за Христос -
не сме предали никого и нищо!
Но щом синът ти малък тръгне бос,
и срам, и гордост губят своя смисъл.
Заминахме жените на гурбет...
Започнахме от нищото. Във Ада.
Но щом синът, обут, върви напред,
не те гори, а топли твойта клада.
Запазила във себе си Христос,
любов раздаваш, тя е твойта същност.
И в чуждото пред теб лежи въпрос:
или залюбваш всичко, или съхнеш.
Останахме жените на гурбет...
С пети, в земята чуждата вкопани,
с очи, стаили родното небе.
А времето изтича с любовта ни.
Предател ли съм или съм герой?
Загубих ли, печелейки в разлъка?
Синът (щастлив!), пое по пътя свой.
Останалото е любов. И мъка.
© Петя Божилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много силно внушение и емоция, отличен стих! Радвам се, че прочетох!
-
Боде от ляво твоят стих! Поздравления!
-
Много силно и въздействащо! Поздравления!
-
Браво!!!
-
Написано във сърцето.
Аплодисменти! -
Могъща сила на чувството, Петя!
Разтърсващ стих! -
Малко е да кажа само едно браво, плаках над този стих, над съдбите на българките, над орисията на майка България... Петя, Петя...
-
Точно, срещал съм го този образ на българката, стотици пъти по широкия свят.Няма по всеотдайна, трудолюбива и стоически издръжлива жена на света от българската майка, поела по този път!На каквато и клада да гори, оная силна майчина любов-"огънят на който се пече" превръща в грейка-топлина :
"..не те гори, а топли твойта клада..."
Поздрави! -
По човешки истинско, Петенце.
-
Изстрадано стихотворение!
-
Преди да тръгна - беше просто рана-
завързани ръце, сълзи в очите...
Когато връзката е разстоянието,
то раната те пази от политане...
Аплодисменти и от мен Петя! Замисляща и горчива поезия! -
Много силно и въздействащо!
-
Един от малкото стойностни стихове тук!
Толкова истини, внушени по уникален начин!
"Предател ли съм, или съм герой?"
Няма предателство, щом е запазено в очите родното небе...
Убедителни, ненатрапени внушения!
Образец за силна Поезия!
Поздрави! -
Затрогващ финал!
-
Как се коментира това? Изляла си го, собено финала!
-
Хубав, силен и въздействащ стих!
-
Дълбоко ме развълнува, Петя...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Пламена, благодаря!
Ани, радвам се, че ти е харесал!
Ивонче, благодаря, за финала е рано още
Елице, благодаря за милите думи!
Сеси, благодаря ти!
Доче, винаги с наслада чета твоите коментари, толкова са красиви и чувствени!
Мартина, изстрадано е от хиляди...
Вале, истината тук е такава, мила.
Василе, благодаря ти! Има всякакви между нас, но огромното мнозинство са такива като лирическата.
Кате, Кате...
Красимире, благодаря ти! Поздрави!
Жанет, много бих дала да не е, но уви...
Вики, благодаря ти!
Благодаря за оценката, Боби!
Биляна, благодаря ти!
И аз се радвам, че си се отбил, Пепър! Благодаря ти.