И тя тихо прошепна в нощта
И тя тихо прошепна в нощта - "обичам те" - каза,
а той отговори с тишина... мрака проряза...
Мълчание с тиха болка настъпва,
защо той така с нея постъпва?
Моментът трябва да бъде специален!?
Дали първо няма да настъпи моментът прощален?
Тя чака, иска да чуе "обичам те, мила,
давам ти моята закрила!"
Вярно, любовта с думи не се казва,
тя най-силно се показва,
но понякога от малко думи сърцето има нужда,
"обичам те" силни чувства пробужда.
И не момента прави израза "обичам те" специален,
думите карат момента да се превърне в идеален!!!
а той отговори с тишина... мрака проряза...
Мълчание с тиха болка настъпва,
защо той така с нея постъпва?
Моментът трябва да бъде специален!?
Дали първо няма да настъпи моментът прощален?
Тя чака, иска да чуе "обичам те, мила,
давам ти моята закрила!"
Вярно, любовта с думи не се казва,
тя най-силно се показва,
но понякога от малко думи сърцето има нужда,
"обичам те" силни чувства пробужда.
И не момента прави израза "обичам те" специален,
думите карат момента да се превърне в идеален!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Василева Все права защищены
