plami_lazyr (Пламена Троева)
49 217
14 янв. 2015 г., 20:50

И всички куплети се разпаднаха... 

  Поэзия
560 0 3

Когато търсех любовта, пишех за нея.

Болката от липсата ù беше еликсир

 за музата ми.

Толкова дълго ме болеше,

че в един момент повярвах сляпо в собственото си

нещастие и в неговите възможности.

И му дадох форма.

Подредих го в думи,

пришити в рими

и старателно аранжирани в

куплети.

Редовете Нещастие

бяха моят повод за щастие.

Когато срещнах любовта,

радостта от появата й се превърна в

отрова за музата ми.

Толкова бях влюбена,

че в един момент  забравих за своето

красиво нещастие,

и всички куплети се разпаднаха

в мигове на интимност,

близост,

взаимност,

страх.

Страх, че пълно щастие няма.

© Пламена Троева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Знаеш ли, веднъж попитах една млада поетеса :Що не пишеш? и знаеш ли какво ми отговори: Как да пиша когато съм щастлива? Познато ми е, съчувствам ти. Винаги съм казвал, че най- хубавите стихове ги ражда болката и чувството да си сам! Пиши!!! Зем.
  • Докосва, толкова е вярно! Поздрав!
  • Въпреки антиритмичността посланието успява да бъде предадено и метафорично изразено! Поздравления!
Предложения
: ??:??