И всички куплети се разпаднаха...
Когато търсех любовта, пишех за нея.
Болката от липсата ù беше еликсир
за музата ми.
Толкова дълго ме болеше,
че в един момент повярвах сляпо в собственото си
нещастие и в неговите възможности.
И му дадох форма.
Подредих го в думи,
пришити в рими
и старателно аранжирани в
куплети.
Редовете Нещастие
бяха моят повод за щастие.
Когато срещнах любовта,
радостта от появата й се превърна в
отрова за музата ми.
Толкова бях влюбена,
че в един момент забравих за своето
красиво нещастие,
и всички куплети се разпаднаха
в мигове на интимност,
близост,
взаимност,
страх.
Страх, че пълно щастие няма.
© Пламена Троева All rights reserved.
