И всички куплети се разпаднаха...

Jan 14, 2015, 8:50 PM

Poetry

452 0 3

Когато търсех любовта, пишех за нея.

Болката от липсата ù беше еликсир

за музата ми.

Толкова дълго ме болеше,

че в един момент повярвах сляпо в собственото си

нещастие и в неговите възможности.

И му дадох форма.

Подредих го в думи,

пришити в рими

и старателно аранжирани в

куплети.

Редовете Нещастие

бяха моят повод за щастие.

Когато срещнах любовта,

радостта от появата й се превърна в

отрова за музата ми.

Толкова бях влюбена,

че в един момент забравих за своето

красиво нещастие,

и всички куплети се разпаднаха

в мигове на интимност,

близост,

взаимност,

страх.

Страх, че пълно щастие няма.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2015-01-15T16:31:16+02:00

Знаеш ли, веднъж попитах една млада поетеса :Що не пишеш? и знаеш ли какво ми отговори: Как да пиша когато съм щастлива? Познато ми е, съчувствам ти. Винаги съм казвал, че най- хубавите стихове ги ражда болката и чувството да си сам! Пиши!!! Зем.
Sovi4ka (Христина)

2015-01-15T09:38:05+02:00

Докосва, толкова е вярно! Поздрав!
Xadess (Дилян Георгиев)

2015-01-15T00:59:53+02:00

Въпреки антиритмичността посланието успява да бъде предадено и метафорично изразено! Поздравления!