14 окт. 2012 г., 23:47

И всъщност... 

  Поэзия » Другая
648 0 10
 
И всъщност, всичко е измислено.
И миговете неми, предрешени.
Градя от думи замъци. Рисувам ги.
И после трия като луд безверник.
Потапям се в дълбокото.
Не дишам. 
Няма нужда от мечтатели.
Светът е сив. До мишково.
Рисувам цветно. 
После потъмнявам го.
Оставям се да ме посипе 
захарно
и меко
разпиляното.
После лепне сладкото по миглите.
Изтривам го със истини. Неискани.
Защото всичко е измислено.
Дори и премълчаното.
Излъсквам мислите до блясък,
светът ме иска изначална.
Забравям.
Той е спусъкът. 
Аз съм само куршумът.
 
 
~Endless~

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??