14.10.2012 г., 23:47

И всъщност...

794 0 10
  И всъщност, всичко е измислено.
И миговете неми, предрешени.
Градя от думи замъци. Рисувам ги.
И после трия като луд безверник.
Потапям се в дълбокото.
Не дишам. 
Няма нужда от мечтатели.
Светът е сив. До мишково.
Рисувам цветно. 
После потъмнявам го.
Оставям се да ме посипе 
захарно
и меко
разпиляното.
После лепне сладкото по миглите.
Изтривам го със истини. Неискани.
Защото всичко е измислено.
Дори и премълчаното.
Излъсквам мислите до блясък,
светът ме иска изначална.
Забравям.
Той е спусъкът. 
Аз съм само куршумът.     ~Endless~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...