И всъщност...
И всъщност, всичко е измислено.
И миговете неми, предрешени.
Градя от думи замъци. Рисувам ги.
И после трия като луд безверник.
Потапям се в дълбокото.
Не дишам.
Няма нужда от мечтатели.
Светът е сив. До мишково.
Рисувам цветно.
После потъмнявам го.
Оставям се да ме посипе
захарно
и меко
разпиляното.
После лепне сладкото по миглите.
Изтривам го със истини. Неискани.
Защото всичко е измислено.
Дори и премълчаното.
Излъсквам мислите до блясък,
светът ме иска изначална.
Забравям.
Той е спусъкът.
Аз съм само куршумът. ~Endless~
И миговете неми, предрешени.
Градя от думи замъци. Рисувам ги.
И после трия като луд безверник.
Потапям се в дълбокото.
Не дишам.
Няма нужда от мечтатели.
Светът е сив. До мишково.
Рисувам цветно.
После потъмнявам го.
Оставям се да ме посипе
захарно
и меко
разпиляното.
После лепне сладкото по миглите.
Изтривам го със истини. Неискани.
Защото всичко е измислено.
Дори и премълчаното.
Излъсквам мислите до блясък,
светът ме иска изначална.
Забравям.
Той е спусъкът.
Аз съм само куршумът. ~Endless~
