19 дек. 2025 г., 22:31

И вярвам им... на тристата душѝ.

16 0 0

Каква не бях в сценариите разни? В декор опърпан, без сценичен грим,

с онази искреност, която дразни и край – уви все трудно предвидим.

Не сбирах поувяхнали букети. Сълза науж лицето не бразди,

цигара си запалвах – да ми свети, изчезнеха ли ярките звезди.

 

И все се крих зад прашните кулиси. И ако смях се все наглас се смях,

и вечно чувах: Скитнице, върви си! И тръгвах боса, в сняг и жежък прах.

И водех си ги – откачалки триста. И мене бройте – триста и една.

В блата, в пустини се опазих чиста. Аз стих съм, тиха песен... и луна.

 

Захвърлили сценарии и роли вървим по пътя... сипей, трън, до трън.

Добри и уязвими... просто голи. Сред псетата и всички маски вън.

Дали държи отрова – пълна чаша? Сърцето ли за кой ли път греши?

Любов е. Нямам време да се плаша... И вярвам им... на тристата душѝ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....