Dec 19, 2025, 10:31 PM

И вярвам им... на тристата душѝ.

  Poetry
14 0 0

Каква не бях в сценариите разни? В декор опърпан, без сценичен грим,

с онази искреност, която дразни и край – уви все трудно предвидим.

Не сбирах поувяхнали букети. Сълза науж лицето не бразди,

цигара си запалвах – да ми свети, изчезнеха ли ярките звезди.

 

И все се крих зад прашните кулиси. И ако смях се все наглас се смях,

и вечно чувах: Скитнице, върви си! И тръгвах боса, в сняг и жежък прах.

И водех си ги – откачалки триста. И мене бройте – триста и една.

В блата, в пустини се опазих чиста. Аз стих съм, тиха песен... и луна.

 

Захвърлили сценарии и роли вървим по пътя... сипей, трън, до трън.

Добри и уязвими... просто голи. Сред псетата и всички маски вън.

Дали държи отрова – пълна чаша? Сърцето ли за кой ли път греши?

Любов е. Нямам време да се плаша... И вярвам им... на тристата душѝ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...