5 нояб. 2015 г., 17:27

И започнах да градя върху руините от себе си

1K 0 0

Не искам да съм пленник
на страха
на болката 
и на безсилието
не желая да стоя и чакам
просто да се свърши
просто да изчезна
все едно не ме е имало
искам да живея с пълни сили
искам да творя
да се смея 
да обичам
да съм себе си
За избавление копнея
от този ужас
който ме сковава
който ме затваря в клетка
и ме прави
слаба
и сама
и неразбрана
не желая да съм 

бреме за околните
не искам да съм 

най-заклетият си враг
казах стига
и започнах да градя
върху руините от себе си

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...