5 нояб. 2015 г., 17:27

И започнах да градя върху руините от себе си

1K 0 0

Не искам да съм пленник
на страха
на болката 
и на безсилието
не желая да стоя и чакам
просто да се свърши
просто да изчезна
все едно не ме е имало
искам да живея с пълни сили
искам да творя
да се смея 
да обичам
да съм себе си
За избавление копнея
от този ужас
който ме сковава
който ме затваря в клетка
и ме прави
слаба
и сама
и неразбрана
не желая да съм 

бреме за околните
не искам да съм 

най-заклетият си враг
казах стига
и започнах да градя
върху руините от себе си

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...