Nov 5, 2015, 5:27 PM

И започнах да градя върху руините от себе си

1K 0 0

Не искам да съм пленник
на страха
на болката 
и на безсилието
не желая да стоя и чакам
просто да се свърши
просто да изчезна
все едно не ме е имало
искам да живея с пълни сили
искам да творя
да се смея 
да обичам
да съм себе си
За избавление копнея
от този ужас
който ме сковава
който ме затваря в клетка
и ме прави
слаба
и сама
и неразбрана
не желая да съм 

бреме за околните
не искам да съм 

най-заклетият си враг
казах стига
и започнах да градя
върху руините от себе си

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...