5.11.2015 г., 17:27

И започнах да градя върху руините от себе си

1K 0 0

Не искам да съм пленник
на страха
на болката 
и на безсилието
не желая да стоя и чакам
просто да се свърши
просто да изчезна
все едно не ме е имало
искам да живея с пълни сили
искам да творя
да се смея 
да обичам
да съм себе си
За избавление копнея
от този ужас
който ме сковава
който ме затваря в клетка
и ме прави
слаба
и сама
и неразбрана
не желая да съм 

бреме за околните
не искам да съм 

най-заклетият си враг
казах стига
и започнах да градя
върху руините от себе си

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...