27 сент. 2022 г., 06:54

И зрима, и незрима си

1.2K 5 12

Небето заваля … и беше есен –

в душата ми потоци дъжд се стичат.

Сезон на сочността, аз те обичам,

макар да не огласяш с птича песен.

 

А слънцето, небрежно-мързеливо,

тъй ниско все върви към хоризонта.

Отваря се една магична порта,

там есенната сладост се излива.

 

Но твоите богатства са незрими

и зрими са … навярно за малцина.

Нима ще чакам аз една година,

че да те зърна в краските любими?

 

Оставам: храст, докрай обрулен вече,

ще устоя на идващата зима,

защото зная пак, че ще те има –

жадуван сън на сбъдване обречен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...