dansyto (Данаил Таков)
804 3686
27.09.2022 г., 6:54 ч.

И зрима, и незрима си 

  Поезия
717 5 12

Небето заваля … и беше есен –

в душата ми потоци дъжд се стичат.

Сезон на сочността, аз те обичам,

макар да не огласяш с птича песен.

 

А слънцето, небрежно-мързеливо,

тъй ниско все върви към хоризонта.

Отваря се една магична порта,

там есенната сладост се излива.

 

Но твоите богатства са незрими

и зрими са … навярно за малцина.

Нима ще чакам аз една година,

че да те зърна в краските любими?

 

Оставам: храст, докрай обрулен вече,

ще устоя на идващата зима,

защото зная пак, че ще те има –

жадуван сън на сбъдване обречен!

© Данаил Таков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ще откриете, че животът все още си заслужава, ако просто се усмихнете »

10 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??