8 июн. 2007 г., 20:23

ICQ

839 0 6
 

ICQ

 

Току-що се прибрах и хазяйката ми каза с въздишка:

„Красиви са вашите отношения.

Напиши му едно стихотворение,

където да ги опишеш".

Може би наистина са красиви.

Ала защо да ги развалям с описване?

Да затворя вятъра в стъклен буркан

и да го запечатя с машинка за консервиране?

Да дръпна пердета и да препреча пътя

на първия слънчев лъч?

Да залея с асфалт зелената трева

и да сложа бетонни пейки?

Ще танцувам под дъжда,

макар той да е от сълзите ми.

Ще вървя срещу ураганен вятър,

макар той да е от думите ти.

Обичам да се заяждам с теб,

да ти подхвърлям чужди думи,

да се радвам, когато се оплиташ в тях

като коте, играещо с кълбо конци,

да ти подхвърлям друго,

и така...

до края на века.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...