8.06.2007 г., 20:23

ICQ

835 0 6
 

ICQ

 

Току-що се прибрах и хазяйката ми каза с въздишка:

„Красиви са вашите отношения.

Напиши му едно стихотворение,

където да ги опишеш".

Може би наистина са красиви.

Ала защо да ги развалям с описване?

Да затворя вятъра в стъклен буркан

и да го запечатя с машинка за консервиране?

Да дръпна пердета и да препреча пътя

на първия слънчев лъч?

Да залея с асфалт зелената трева

и да сложа бетонни пейки?

Ще танцувам под дъжда,

макар той да е от сълзите ми.

Ще вървя срещу ураганен вятър,

макар той да е от думите ти.

Обичам да се заяждам с теб,

да ти подхвърлям чужди думи,

да се радвам, когато се оплиташ в тях

като коте, играещо с кълбо конци,

да ти подхвърлям друго,

и така...

до края на века.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...