8.06.2007 г., 20:23

ICQ

836 0 6
 

ICQ

 

Току-що се прибрах и хазяйката ми каза с въздишка:

„Красиви са вашите отношения.

Напиши му едно стихотворение,

където да ги опишеш".

Може би наистина са красиви.

Ала защо да ги развалям с описване?

Да затворя вятъра в стъклен буркан

и да го запечатя с машинка за консервиране?

Да дръпна пердета и да препреча пътя

на първия слънчев лъч?

Да залея с асфалт зелената трева

и да сложа бетонни пейки?

Ще танцувам под дъжда,

макар той да е от сълзите ми.

Ще вървя срещу ураганен вятър,

макар той да е от думите ти.

Обичам да се заяждам с теб,

да ти подхвърлям чужди думи,

да се радвам, когато се оплиташ в тях

като коте, играещо с кълбо конци,

да ти подхвърлям друго,

и така...

до края на века.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...