4 окт. 2020 г., 20:37

Иде буря...

418 0 1

 

Иде буря...

 

Днес Слънцето на дъжд припи́ча –

не е валяло дни наред...

И вятърът е спрял... Наднича

зад облаци в разбъркан ред...

 

Но изведнъж край мен в полето

внезапно странно опустя́

в едно предчувствие, в което

и всичко живо занемя́...

 

Проблясват мълнии безмълвни,

просветва взривна светлина –

това предчувствие изпълва

Светът с прозрачна тишина...

 

В мен тази тишина нахлува –

Животът ми ще отвлече...

Така е тихо, че се чува –

дори кръвта ми как тече́...

 

... но все по-яростно притуря

тя в своя неизпълнен химн

и обертонове от буря –

със изход трудно предвидим...

 

А бурята е вече близо

тъй осезаемо дори,

че птиците със писък слизат

на ниско в своите игри...

 

И облаците се надбягват

със непознати ветрове,

и мръква се, тревите лягат....

Събират се Земя с Небе...

 

Планетата се притаява...

... С тревога във безброй очи –

в миг мълния ги осветява...

И после всичко пак мълчи́...

 

А тези мълнии далечни

с насеченият си импулс –

(сами в умората от Вечност)

пробягват като огнен пулс...

 

... Щом бурята се дотъркаля –

порой със тътен се изля́

и екна птичата гълчава

над на́поената земя...

 

03.10.2020.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...