8 окт. 2024 г., 18:51

Идея 

  Поэзия » Философская
50 0 0

Стърчи на клона стар

последното листо

след вятър отшумял.

Стърчи като кошмар

и спуска малка сянка

на пътя опустял.

Разперило ръце,

дърво като плашило

безропотно изсипва

под голото небе

последните въздишки,

които е прикрило.

Една идея тленна

напрегнатата есен

в листото ще положи

преди да полети.

И между свойте длани

ще го стиска.

Докато го изсуши.

© Весела Петева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??