Стърчи на клона стар
последното листо
след вятър отшумял.
Стърчи като кошмар
и спуска малка сянка
на пътя опустял.
Разперило ръце,
дърво като плашило
безропотно изсипва
под голото небе
последните въздишки,
които е прикрило.
Една идея тленна
напрегнатата есен
в листото ще положи
преди да полети.
И между свойте длани
ще го стиска.
Докато го изсуши.
© Весела Петева All rights reserved.
The work is a contestant:
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
