Стърчи на клона стар
последното листо
след вятър отшумял.
Стърчи като кошмар
и спуска малка сянка
на пътя опустял.
Разперило ръце,
дърво като плашило
безропотно изсипва
под голото небе
последните въздишки,
които е прикрило.
Една идея тленна
напрегнатата есен
в листото ще положи
преди да полети.
И между свойте длани
ще го стиска.
Докато го изсуши.
© Весела Петева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »