Идея

8.10.2024 г., 18:51 ч.

Поезия » Философска

88 0 0

Стърчи на клона стар

последното листо

след вятър отшумял.

Стърчи като кошмар

и спуска малка сянка

на пътя опустял.

Разперило ръце,

дърво като плашило

безропотно изсипва

под голото небе

последните въздишки,

които е прикрило.

Една идея тленна

напрегнатата есен

в листото ще положи

преди да полети.

И между свойте длани

ще го стиска.

Докато го изсуши.

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.