8 февр. 2008 г., 10:10

Игра

596 0 6
 

ИГРА

 

Аз си тръгвам, отивам си вече.

Аз си тръгвам, но ти ми прости.

Не мисли, че сърцето ми свито

там дълбоко омраза таи.

 

Аз си тръгвам със спомен за тебе.

Ще ме връща при теб любовта.

За миг в младостта си когато се върна,

ще си спомням за наш'та игра.

 

Играта, която бе само за двама.

Играта, която измисляше ти.

За моята роля аз дълго се чудех...

За моята роля ти забрави!

 

Сега промених се и тръгвам си вече,

а ти си решавай сама.

Не искам живота ми ти да превръщаш

в такава нелепа игра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...