8 февр. 2008 г., 10:10

Игра

600 0 6
 

ИГРА

 

Аз си тръгвам, отивам си вече.

Аз си тръгвам, но ти ми прости.

Не мисли, че сърцето ми свито

там дълбоко омраза таи.

 

Аз си тръгвам със спомен за тебе.

Ще ме връща при теб любовта.

За миг в младостта си когато се върна,

ще си спомням за наш'та игра.

 

Играта, която бе само за двама.

Играта, която измисляше ти.

За моята роля аз дълго се чудех...

За моята роля ти забрави!

 

Сега промених се и тръгвам си вече,

а ти си решавай сама.

Не искам живота ми ти да превръщаш

в такава нелепа игра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...