8.02.2008 г., 10:10

Игра

603 0 6
 

ИГРА

 

Аз си тръгвам, отивам си вече.

Аз си тръгвам, но ти ми прости.

Не мисли, че сърцето ми свито

там дълбоко омраза таи.

 

Аз си тръгвам със спомен за тебе.

Ще ме връща при теб любовта.

За миг в младостта си когато се върна,

ще си спомням за наш'та игра.

 

Играта, която бе само за двама.

Играта, която измисляше ти.

За моята роля аз дълго се чудех...

За моята роля ти забрави!

 

Сега промених се и тръгвам си вече,

а ти си решавай сама.

Не искам живота ми ти да превръщаш

в такава нелепа игра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...