8.02.2008 г., 10:10

Игра

595 0 6
 

ИГРА

 

Аз си тръгвам, отивам си вече.

Аз си тръгвам, но ти ми прости.

Не мисли, че сърцето ми свито

там дълбоко омраза таи.

 

Аз си тръгвам със спомен за тебе.

Ще ме връща при теб любовта.

За миг в младостта си когато се върна,

ще си спомням за наш'та игра.

 

Играта, която бе само за двама.

Играта, която измисляше ти.

За моята роля аз дълго се чудех...

За моята роля ти забрави!

 

Сега промених се и тръгвам си вече,

а ти си решавай сама.

Не искам живота ми ти да превръщаш

в такава нелепа игра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....