ИГРА
Аз си тръгвам, отивам си вече.
Аз си тръгвам, но ти ми прости.
Не мисли, че сърцето ми свито
там дълбоко омраза таи.
Аз си тръгвам със спомен за тебе.
Ще ме връща при теб любовта.
За миг в младостта си когато се върна,
ще си спомням за наш'та игра.
Играта, която бе само за двама.
Играта, която измисляше ти.
За моята роля аз дълго се чудех...
За моята роля ти забрави!
Сега промених се и тръгвам си вече,
а ти си решавай сама.
Не искам живота ми ти да превръщаш
в такава нелепа игра.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados