Feb 8, 2008, 10:10 AM

Игра

  Poetry » Other
592 0 6
 

ИГРА

 

Аз си тръгвам, отивам си вече.

Аз си тръгвам, но ти ми прости.

Не мисли, че сърцето ми свито

там дълбоко омраза таи.

 

Аз си тръгвам със спомен за тебе.

Ще ме връща при теб любовта.

За миг в младостта си когато се върна,

ще си спомням за наш'та игра.

 

Играта, която бе само за двама.

Играта, която измисляше ти.

За моята роля аз дълго се чудех...

За моята роля ти забрави!

 

Сега промених се и тръгвам си вече,

а ти си решавай сама.

Не искам живота ми ти да превръщаш

в такава нелепа игра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....