Игра

10 дек. 2018 г., 08:32

Поэзия » Философская, Другая

592 0 3

Не си ли ти просто пионка...

на стара шахматна дъска...

не си ли ти пешка безмълвна...

в една доста кратка игра...

ти можеш един или двама...

случайно да бутнеш от раз...

не можеш уви безконечно...

да мамиш Небесния княз...

и всички, които обичаш,

които били са до теб,

и всички, които не траеш...

са тленни... подобно на теб...

онази с косата ще дойде...

подобно на вражески топ...

ще паднеш подобно на пешка...

и всичко приключва до тук...

животът е просто арена...

една твърде кратка игра..

тя въпреки всичко приключва...

за всички в широкия свят...

и всичките розови басни,

и цялото щастие, знай...

не ще те от края избави...

не ще от смъртта те спаси...

Ена (Елена Гоцева)

2019-03-23T22:27:50+02:00

С Дарина.
щураче (любимка)

2018-12-10T12:32:15+02:00

Да, краят може да изглежда, че е еднакъв уж за всички, но...
Има правило едно:
Когато пешката достигне последния квадрат от своя път превръща се в Царица
и няма смърт, и няма смърт!
LiaNik (И.К.)

2018-12-10T08:41:10+02:00

Много хубаво! Хареса ми. Поздрави за "шахматната философия".