Игра

Dec 10, 2018, 8:32 AM

Poetry » Phylosophy, Other

695 0 3

Не си ли ти просто пионка...

на стара шахматна дъска...

не си ли ти пешка безмълвна...

в една доста кратка игра...

ти можеш един или двама...

случайно да бутнеш от раз...

не можеш уви безконечно...

да мамиш Небесния княз...

и всички, които обичаш,

които били са до теб,

и всички, които не траеш...

са тленни... подобно на теб...

онази с косата ще дойде...

подобно на вражески топ...

ще паднеш подобно на пешка...

и всичко приключва до тук...

животът е просто арена...

една твърде кратка игра..

тя въпреки всичко приключва...

за всички в широкия свят...

и всичките розови басни,

и цялото щастие, знай...

не ще те от края избави...

не ще от смъртта те спаси...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Ена (Елена Гоцева)

2019-03-23T22:27:50+02:00

С Дарина.
щураче (любимка)

2018-12-10T12:32:15+02:00

Да, краят може да изглежда, че е еднакъв уж за всички, но...
Има правило едно:
Когато пешката достигне последния квадрат от своя път превръща се в Царица
и няма смърт, и няма смърт!
LiaNik (И.К.)

2018-12-10T08:41:10+02:00

Много хубаво! Хареса ми. Поздрави за "шахматната философия".