13 сент. 2008 г., 14:58

Игра на домино 

  Поэзия » Любовная
572 0 9
Като буря ме връхлитат мислите за теб,
играят си на домино в главата ми.
Ден след ден и нощ след нощ,
търся верен ход, как да подредя
едно до друго в любовта сърцата ни.

Изгубих се на чувствата в тунела,
в мен остана само силната надежда.
Къде си, мое светло изгревно момиче?
С косите си като галеща коприна,
с очите си, в които светът се оглежда.

Пред вратите на щастието спирам,
искам в стихове душата си да опиша -
как за теб тъгува дълго в тъмнината.
Рееща се сред небесните звезди,
само с ярката ти обич тя ще диша.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??