13 sept 2008, 14:58

Игра на домино 

  Poesía » De amor
604 0 9
Като буря ме връхлитат мислите за теб,
играят си на домино в главата ми.
Ден след ден и нощ след нощ,
търся верен ход, как да подредя
едно до друго в любовта сърцата ни.
Изгубих се на чувствата в тунела,
в мен остана само силната надежда.
Къде си, мое светло изгревно момиче?
С косите си като галеща коприна,
с очите си, в които светът се оглежда.
Пред вратите на щастието спирам,
искам в стихове душата си да опиша - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??