Победител (Васил Георгиев)
356 3343
13.09.2008 г., 14:58 ч.

Игра на домино 

  Поезия » Любовна
593 0 9
Като буря ме връхлитат мислите за теб,
играят си на домино в главата ми.
Ден след ден и нощ след нощ,
търся верен ход, как да подредя
едно до друго в любовта сърцата ни.

Изгубих се на чувствата в тунела,
в мен остана само силната надежда.
Къде си, мое светло изгревно момиче?
С косите си като галеща коприна,
с очите си, в които светът се оглежда.

Пред вратите на щастието спирам,
искам в стихове душата си да опиша -
как за теб тъгува дълго в тъмнината.
Рееща се сред небесните звезди,
само с ярката ти обич тя ще диша.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??