Игра на домино
Като буря ме връхлитат мислите за теб,
играят си на домино в главата ми.
Ден след ден и нощ след нощ,
търся верен ход, как да подредя
едно до друго в любовта сърцата ни.
Изгубих се на чувствата в тунела,
в мен остана само силната надежда.
Къде си, мое светло изгревно момиче?
С косите си като галеща коприна,
с очите си, в които светът се оглежда.
Пред вратите на щастието спирам,
искам в стихове душата си да опиша -
как за теб тъгува дълго в тъмнината.
Рееща се сред небесните звезди,
само с ярката ти обич тя ще диша.
играят си на домино в главата ми.
Ден след ден и нощ след нощ,
търся верен ход, как да подредя
едно до друго в любовта сърцата ни.
Изгубих се на чувствата в тунела,
в мен остана само силната надежда.
Къде си, мое светло изгревно момиче?
С косите си като галеща коприна,
с очите си, в които светът се оглежда.
Пред вратите на щастието спирам,
искам в стихове душата си да опиша -
как за теб тъгува дълго в тъмнината.
Рееща се сред небесните звезди,
само с ярката ти обич тя ще диша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
