Sep 13, 2008, 2:58 PM
Игра на домино
Като буря ме връхлитат мислите за теб,
играят си на домино в главата ми.
Ден след ден и нощ след нощ,
търся верен ход, как да подредя
едно до друго в любовта сърцата ни.
Изгубих се на чувствата в тунела,
в мен остана само силната надежда.
Къде си, мое светло изгревно момиче?
С косите си като галеща коприна,
с очите си, в които светът се оглежда.
Пред вратите на щастието спирам,
искам в стихове душата си да опиша -
как за теб тъгува дълго в тъмнината.
Рееща се сред небесните звезди,
само с ярката ти обич тя ще диша.
играят си на домино в главата ми.
Ден след ден и нощ след нощ,
търся верен ход, как да подредя
едно до друго в любовта сърцата ни.
Изгубих се на чувствата в тунела,
в мен остана само силната надежда.
Къде си, мое светло изгревно момиче?
С косите си като галеща коприна,
с очите си, в които светът се оглежда.
Пред вратите на щастието спирам,
искам в стихове душата си да опиша -
как за теб тъгува дълго в тъмнината.
Рееща се сред небесните звезди,
само с ярката ти обич тя ще диша.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрави за тази игра...!
-
С пожелание за щастие!
-
Добра идея ми даваш, Лина! Наистина играта на домино е за двама и така по-лесно ще се подредят сърцата едно до друго! Поздрави!
-
Покани я ,Васко,да поиграете заедно! Трудно се подреждат две сърца само от единия !!! Прекрасна творба ! Поздравления!
-
Отново си победител!!!!!!!!
Поздрави! -
Любов си, Васко и светлина...стопляш душата ми...
-
Нежност!
-
Изгубих се на чувствата в тунела,
в мен остана само силната надежда.
И любовта...
Победителю! -
Великолепен стих!Поздрав,Васе!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
