19 июл. 2010 г., 09:31

Игра на лъжи

1.2K 0 6

 

Казàх на внучката:

 

- Кажѝ – обичаш ли добри лъжи?

 

Тогава хайде да играем!

Аз пръв една лъжа ще кажа:

 

“Една жена отивала на плажа.

Обаче, бански като няма,

на плаж отишла по пижама.

И всички, като я видели,

ѝ  се смели!”

 

- И аз една лъжа ще кажа:

 

“Една жена … отивала на плажа… 

Край пътя гладно котенце видяла …

И се спряла ...

И му направила попара ….”

 

Тук майка ѝ се приближи

и ни се скара:

 

- Не искам да я учиш на лъжи!

 

И тъй - играта ни не продължи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви че прочетохте и за положителните отзиви, Ивон и Вода! Вода,ти забелязваш и доразвиваш нещо, което в стихчето едва е загатнато, не върху него е ударението. Каква голяма чувствителност и проницателност от твоя страна!!!
  • Надлъгването се среща и в приказките - между Хитър Петър и Настрадин Ходжа, например.

    Друг е въпросът за смисъла на измислиците.
    В думите на внучката аз виждам обич към безпомощните животинки.
    А фактът,че го дава като лъжа, показва, че тя не е видяла някой да го прави. И е само едно нейно желание.
    Което е тъжно.
    И носи идеята на стиха.
  • Благодаря ви за доброжелателните отзиви, Маги, Илко, Леонардо,Светлана, Белла и Миглена! Прав си, Леонардо - лъжи няма, точната дума е измислици, но тъй като измислица и лъжа донякъде са синоними, и думичката лъжа е по-кратка и по-лесна за децата, употребил съм нея.
    А към кой раздел да го отнесем - към "философска" ли, към "за деца ли", към "хумор" ли? Избрах философска, защото бих искал да замисля. Кой е отрицателният герой? Според мене е майката - която от глупав страх, че така детето може да се научи да лъже, му забранявя игра, която развива фантазията. Според мене така може да мисли само човек с болестно състояние на липса на чувство за хумор. Но и откровенци такива има - Капитан Немо го доказва с коментарите си!
  • Не спирай-някой ден ще се научим да мислим и за гладните котенца. До тогава ще се лъжем, че сме добри

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...