21 июн. 2010 г., 16:06

Играчка

737 0 0

Играчка

 

Животът е играчка, някой ми каза –

разглоби я, събери я – ще можеш ли сам.

То беше отдавна, той много се мъчил,

така си останал в началната фаза.

 

Играел си с всички – със хора, със думи,

с които описвал всяко едно

нещо голямо и нещичко малко –

от голямата играчка едно колело.

 

Зъбчато, назъбено, сложно,

голямо и тежко – едно колело,

част от голямата трудна играчка,

която е ясно и точно – живот.

 

Не мога да кажа дали сам успяла,

щом още се мъча със тоя живот.

А те, хората, дори и не знаят, че

част са от нечие хрумване бързо,

че просто са пионки в някакъв свят,

събран в шепата даже една на

някой всевишен, на някой голям

или мъничък, само с идея големият

да играе с живота – а то свършване няма. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Делчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...