21 июн. 2010 г., 16:06

Играчка

736 0 0

Играчка

 

Животът е играчка, някой ми каза –

разглоби я, събери я – ще можеш ли сам.

То беше отдавна, той много се мъчил,

така си останал в началната фаза.

 

Играел си с всички – със хора, със думи,

с които описвал всяко едно

нещо голямо и нещичко малко –

от голямата играчка едно колело.

 

Зъбчато, назъбено, сложно,

голямо и тежко – едно колело,

част от голямата трудна играчка,

която е ясно и точно – живот.

 

Не мога да кажа дали сам успяла,

щом още се мъча със тоя живот.

А те, хората, дори и не знаят, че

част са от нечие хрумване бързо,

че просто са пионки в някакъв свят,

събран в шепата даже една на

някой всевишен, на някой голям

или мъничък, само с идея големият

да играе с живота – а то свършване няма. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Делчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...