Jun 21, 2010, 4:06 PM

Играчка

  Poetry » Other
739 0 0

Играчка

 

Животът е играчка, някой ми каза –

разглоби я, събери я – ще можеш ли сам.

То беше отдавна, той много се мъчил,

така си останал в началната фаза.

 

Играел си с всички – със хора, със думи,

с които описвал всяко едно

нещо голямо и нещичко малко –

от голямата играчка едно колело.

 

Зъбчато, назъбено, сложно,

голямо и тежко – едно колело,

част от голямата трудна играчка,

която е ясно и точно – живот.

 

Не мога да кажа дали сам успяла,

щом още се мъча със тоя живот.

А те, хората, дори и не знаят, че

част са от нечие хрумване бързо,

че просто са пионки в някакъв свят,

събран в шепата даже една на

някой всевишен, на някой голям

или мъничък, само с идея големият

да играе с живота – а то свършване няма. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Делчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...