Играчка

Животът е играчка, някой ми каза –

разглоби я, събери я – ще можеш ли сам.

То беше отдавна, той много се мъчил,

така си останал в началната фаза.

Играел си с всички – със хора, със думи,

с които описвал всяко едно

нещо голямо и нещичко малко –

от голямата играчка едно колело.

Зъбчато, назъбено, сложно,

голямо и тежко – едно колело,

част от голямата трудна играчка,

която е ясно и точно – живот.

Не мога да кажа дали сам успяла,

щом още се мъча със тоя живот.

А те, хората, дори и не знаят, че

част са от нечие хрумване бързо,

че просто са пионки в някакъв свят,

събран в шепата даже една на

някой всевишен, на някой голям

или мъничък, само с идея големият

да играе с живота – а то свършване няма.