21 jun 2010, 16:06

Играчка

  Poesía » Otra
738 0 0

Играчка

 

Животът е играчка, някой ми каза –

разглоби я, събери я – ще можеш ли сам.

То беше отдавна, той много се мъчил,

така си останал в началната фаза.

 

Играел си с всички – със хора, със думи,

с които описвал всяко едно

нещо голямо и нещичко малко –

от голямата играчка едно колело.

 

Зъбчато, назъбено, сложно,

голямо и тежко – едно колело,

част от голямата трудна играчка,

която е ясно и точно – живот.

 

Не мога да кажа дали сам успяла,

щом още се мъча със тоя живот.

А те, хората, дори и не знаят, че

част са от нечие хрумване бързо,

че просто са пионки в някакъв свят,

събран в шепата даже една на

някой всевишен, на някой голям

или мъничък, само с идея големият

да играе с живота – а то свършване няма. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Делчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...