МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
966 3888
16 дек. 2018 г., 14:40

Игри на хаоса 

  Поэзия
423 5 13

I

Луната със сиво лице,

в разкъсана облачна

риза,

по хълма полека

слиза.

Тя бавно залязва

и бавно прибира нощта

звездите си в сумрачна

пазва.

Брои и прибира.

И тихо звънят

с опашки развети

комети.

И падат звезди

от свода без плът –

откъснати ситни

монети.

Небето играе комар.

Сънува градът

в червено и черно.

Галактики – като рулетки

въртят в бавен танц

звезди и планети

сред кърваво-мрачен

декор.

И пишат поети

за отмъщение

безкраен среднощен

сонет

за сивото лунно падение.

Луната, засрамена,

с бледо лице,

си тръгна по мрак

победена.

Да свети разгулно

над някой сокак,

но в някоя друга

Вселена.

 

II

Търкулната от небесата,

Луната цамбурна в реката.

И рибите гладни нахрани

с човеците кегли – цунами.

 

Отгоре Сизиф, с гняв притихнал,

полекичка слиза и ... се усмихва.

 

2.11.2000 – 14.12.2018

 

 

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всеки има право на интерпретация, Миночка. Весели празници.
  • Този небесен комар ни държи будни и се мятаме в леглото,като риби на сухо.На луната изобщо не й пука,дали ще умре от срам,важно е да предизвика хаус в мозъците ни.Въпреки всичко обаче,макар и с отразена светлина,осветява земята и в период на пълнолуние,всичко живо побеснява!Толкова ми хареса,че за миг си представих,че играя с нея на една рулетка!Настроих се позитивно след прочита и скрития замисъл,който така поетично си втъкала в строфите!Весели,романтични и красиви празници!
  • Благодаря.
  • Хареса ми и аплодирам!
  • Благодаря, Надя.
  • Хубаво! Много!
  • Благодаря и за усмивките.
  • Благодаря за "Любими".
  • Трудно е да се угоди на хората, хем да им вдигаш самочувствието, хем да те наричат "падение". А може би и това е смисълът, колкото си по-високо, толкова си по-паднал? Във втората част е моя интерпретация на легендата за Сизиф. Наказан бил не да търкаля камък, а Луната по небосвода, да я кара да изгрява и залязва. Накрая му писнало и я "изпуснал" на Земята. Никой не се е питал, какви са последствията от падането на камъка. Сигурно е посмачкал тревата, съборил е някое и друго дърво, помел е някое животинче. Всичко е свързано в природата. Пък и това е езическа легенда. В християнството Христос храни хората с риби, а не обратното.
  • Много е хубаво! Луната влияе на всичко, и на реда, и на хаоса!
  • Благодаря, Стойчо.
  • Браво!Ама това е вселенски покер!
    И вече разбирам колко незначителна е земната ми суета!
    Образно,с хубав ритъм и силен философски подтекст!
    Моите почитания, Мария!
Предложения
: ??:??