Игри на хаоса
I
Луната със сиво лице,
в разкъсана облачна
риза,
по хълма полека
слиза.
Тя бавно залязва
и бавно прибира нощта
звездите си в сумрачна
пазва.
Брои и прибира.
И тихо звънят
с опашки развети
комети.
И падат звезди
от свода без плът –
откъснати ситни
монети.
Небето играе комар.
Сънува градът
в червено и черно.
Галактики – като рулетки
въртят в бавен танц
звезди и планети
сред кърваво-мрачен
декор.
И пишат поети
за отмъщение
безкраен среднощен
сонет
за сивото лунно падение.
Луната, засрамена,
с бледо лице,
си тръгна по мрак
победена.
Да свети разгулно
над някой сокак,
но в някоя друга
Вселена.
II
Търкулната от небесата,
Луната цамбурна в реката.
И рибите гладни нахрани
с човеците кегли – цунами.
Отгоре Сизиф, с гняв притихнал,
полекичка слиза и ... се усмихва.
2.11.2000 – 14.12.2018
© Мария Димитрова All rights reserved.
